„Свободата да имаш възможност да излезеш на улицата и да защитиш собственото си мнение, е една от ключовите свободи, които трябва да има човек в едно демократично, свободно общество.“
В първия епизод от новата рубрика на „Канал 4“, озаглавена „Що е то?“, Георги Стайков и Тина Тодорова (едно от новите попълнения в екипа ни) говорят за правото ни да протестираме. Със своя разговор те ни подтикват да си зададем въпроса: „Ценим ли правото си на протест и възползваме ли се от него?“.
Цитатът, с който започва този текст, е на Александър Танев – руско-български гражданин, избягал от Русия малко след началото на войната между Русия и Украйна. В момента той живее в България и следва право в Софийския университет. Александър от първо лице описва какво е да протестираш в държава, в която актът на несъгласие с властта не се толерира.
Когато слушаме подобни истории за несправедливост и ограничаване на основните човешки права, обикновено първата ни реакция е да съчувстваме, втората – да започнем да се сравняваме. В България все пак имаме свободата да заявяваме и отстояваме гражданската си позиция, въпреки импулса на много от нашите сънародници да отричат това.
За да покажем как се случват нещата в България, ви срещаме с Десислава Димитрова и Доротея Стефанова от „Феминистки мобилизации“, които са сред организаторите на ежегодното шествие срещу насилието над жени „Нито една повече“. Те споделят какви са етапите за организиране един протест, и с какви проблеми са се сблъсквали в дейността си – например случая, в който представители на крайнодясна организация са се опитали да саботират протеста им.
Някой би оправдал този опит за саботаж с думите: „Всеки има свободата да изрази мнението си“. Именно този начин на мислене показва една грешно разбрана идея за свобода. Твоята свобода не трябва да е за сметка на някого другиго, както отиването на протест не трябва да бъде опасно. За съжаление, ние сме свикнали да асоциираме протеста с насилие. Независимо дали това насилие идва от страна на полицията, или на други граждани, отишли на протеста с цел да предизвикат размирици. Дори и повечето протести в страната да се провеждат мирно и цивилизовано, тези, които остават в паметта ни, са онези, довели до насилие и скандали. Защото, типично за човешката природа, ние помним нещата, които са ни шокирали, възмутили, ядосали. Широката общественост навярно ще пропусне мирния протест на някой малък бранш, отразен с по две изречения в медиите, но това не означава, че този протест не е довел до резултат. В този ред на мисли представите, които сме си изградили за протестите, не бива да ни отказват от това да протестираме и да отстояваме гражданската си позиция.
А мисълта: „За какво ми е да ходя, няма да излезе нищо по-добро?“, не бива да ни води, когато вземаме решения за политика. Може това „по-добро“ да не се появи веднага, може да не е след година или две, но с достатъчно усилия то ще дойде.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
Чуйте ни тук:
