Знаем, че изкуственият интелект предлага невероятни възможности в областта на творчеството, но и поражда значителни проблеми, свързани с авторското право и интелектуалната собственост.
В епизод 30 от рубриката „Що е то?” Жоро (Георги Стайков) и Влади (Владимир Станков) се захващат с разискването на тези проблеми. Техен гост е Захари Янков – юрист в Български център за нестопанско право (БЦНП), от когото ще научим как изкуственият интелект може да засегне основни човешки права.
Можем ли да различим дали един текст е написан от изкуствен интелект, или от човек? Жоро дава старт на епизода с тест – кой текст е написан от ChatGPT и кой – не. Spoiler alert: Влади успя да го „издържи“ и да познае един от тях.
Първата наднационална общност, която се осмелява да започне регулация при използването на изкуствен интелект, е Европейският съюз с Акта за изкуствения интелект от март 2024 г. Защо е необходимо да има такава регулация? С навлизането на изкуствения интелект в живота ни се появява и проблемът с авторските права. Жоро дава пример с актрисата Скарлет Йохансон и OpenAI. Компанията ѝ предлага да запише гласа ѝ, за да бъде използван от гласов асистент, но тя отказва. При реализацията на използвания от OpenAI глас се оказва, че много наподобява този на актрисата, въпреки несъгласието ѝ, и тя казва, че ще потърси правата си. Тъй като изкуственият интелект има достъп до всякакви гласове и може лесно да създаде изцяло нов такъв, доколко е приемливо и правилно да го прави?
Преди да навлезем в тази тема обаче – какво всъщност представлява изкуственият интелект? Намират се много дефиниции за него, но има една легална според Европейския акт за изкуствен интелект. „Софтуер, алгоритъм, но такъв, който може да дава резултати на база известна автономия. Това е обработка на големи бази данни, които дават автономно отговор в някаква степен и може да се развива без човешка намеса в един момент“ – обобщава Захари Янков.
Изкуственият интелект все повече навлиза в ежедневието на хората под една или друга форма. Например, както споделят Влади и Жоро, той се използва за писане, субтитриране, проучване, създаване на песни, музика, статистика, изображения и какво ли още не.
ChatGPT е пример за AI (Artificial Intelligence) софтуер. Той може да предоставя информация, да пише, обяснява, помага по различни теми: „ChatGPT показва едно достижение на технологията, което вече е достъпно за повече хора и повече хора видяха на какво е способна тази технология“ – обяснява Захари.
Преди приемането на регламента на ЕС нямаше регулация, която да се занимава конкретно с изкуствения интелект. Сред отнасящите се към него регулации е например защитата на личните данни: „Като конкретна регулация Европейският съюз се оказа пионер и това беше едно много трудно решение, една трудна битка в последните месеци на предходната комисия преди европейските избори“ – казва Захари. Както при почти всяко нещо, тук също има критики.
Основен конфликт на интереси се явява между технологичните компании, които имат интерес AI да се развива, както и правоохранителните органи на държавите – членки на ЕС. „Ние, от друга страна, правозащитните организации, виждаме една заплаха за основните ни права, особено когато технологии, базирани на изкуствен интелект, се използват от държавата, от публичния сектор и особено когато се използват по начин такъв, че резултати от AI софтуер имат директен ефект върху нашата правна сфера, върху нашите права и интереси“ – разяснява гостът.
В България Министерството на образованието и науката публикува наръчник за прилагането на изкуствен интелект в образованието, а Министерството на електронното управление има инициатива за създаване на работна група от правозащитни организации за изготвяне на етични правила за прилагане на различните технологии.
Дотук добре, но каква е ситуацията с изкуството? Изкуство ли са създадените с изкуствен интелект картини, музика и пр., или не? Хората влагат идеята в направата на продукт от изкуствен интелект, следователно може да се нарече изкуство, както обяснява гледната си точка Влади. Проблем се появява, когато изкуственият интелект взаимства от други произведения. И тук идва въпросът дали по този начин имаме нарушаване на авторските права. Това обаче трябва да се уреди законово.
Има притеснения от това, че изкуственият интелект може да „заличи“ изкуството и да отнеме работата на много хора, дори да използва създадените вече неща за обучение на други модели. Това, което му липсва все още, е човешкото – перфектността, която прави една картина толкова интересна и отличителна, една история – толкова завладяваща.
Освен проблемът с авторските права унификацията на творческия процес и рискът от създаване на еднакви неща също е налице. Оптимален вариант е използването на изкуствения интелект като инструмент за създаване на проект и след това дообработването му от човек.
Кой в крайна сметка притежава правата върху произведенията, създадени от изкуствения интелект? „При генеративните AI модели няма авторско право в продукта, който излиза накрая, защото се определя дали има авторско право върху един обект на база това дали има директна човешка намеса“ – отговаря Захари. Интересен пример е направена снимка от маймуна с фотоапарат, даден ѝ от човек, който след това е поискал авторското право. Тъй като идеята е негова, но не е знаел маймуната какво ще снима, той не успява да получи желаното авторско право над снимките.
В България гореспоменатият регламент трябва да влезе под някаква форма в закона, а това ще става поетапно: „България има немалка роля в изготвянето на регламента. Имаме и конкретни евродепутати, които са били директно обвързани в тази законодателна инициатива. Мога да спомена и едно име – мисля, че това е госпожа Ева Майдел“ – добавя Захари.
Има ли значение за този въпрос, че сме част от Европейския съюз? Има, защото именно ЕС е първият законотворец на такъв тип акт с цел регулация и поставя някакви ограничения с цел защита правата на човека.
Изкуственият интелект повдига много въпроси, свързани с авторските ни права, но не само – дали застрашава работните ни места, нарушава ли правата ни по други начини, дори дали в един момент ще „превземе“ света. Всъщност изкуственият интелект, наред с недостатъците си, има и много позитиви. Благодарение на него можем да повишим продуктивността си, да използваме инструменти, които да ни помагат в ежедневието, да улесним творческите процеси. Добре би било да се интересуваме и да се движим с него, да подходим без страх и предубеденост и да се възползваме от възможностите, които ни предлага. В същото време не трябва да забравяме и да проверяваме информацията, която достига до нас, дори онази, свързана с темата за изкуствения интелект.
Разбира се, необходима е още работа върху регулирането на употребата на изкуствения интелект и далеч нещата не са окончателно решени, но можем да наблюдаваме с известна надежда работата на ЕС в тази насока и да не забравяме, че това е още един положителен пример за възможностите на една наднационална общност, от която сме част.
Не пропускайте да чуете целия епизод!
Екип:
– водещи – Георги Стайков и Владимир Станков;
– звук, камера и обработка – Никола Иванов;
– социални мрежи – Милена Галунска и Буба Атанасова.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
Чуйте ни тук: