Освен в образованието, изкуството и в различни професионални сфери изкуственият интелект (ИИ) вече се използва активно и в журналистиката. Едни от най-честите му приложения за свързани с анализ на големи обеми от данни и проверка на факти. Друга употреба е насочена към автоматизация на новинарски статии, където обаче възникват сериозни опасения относно етичността на тази практика, както и относно обективността на машинно генерираните новини. Защо? Автоматизираните системи могат да пропуснат важен нюанс или контекст. Също така е известно, че алгоритмите са уязвими на манипулация, което отваря път към дезинформацията, един от най-значителните проблемите в съвременния свят.
Дали навлизането на ИИ в журналистиката може да доведе до загуба на работни места и намаляване на качеството на журналистиката? Няма как да не посочим, че ИИ подобрява ефективността, спестявайки работата, която може да бъде автоматизирана, и оставя повече време за креативност и фокус върху други задачи. Страхът от загуба на работни места е резонен, но може да бъде овладян чрез обучения и преквалификация на журналистите с цел използването на ИИ като инструмент, а не като заместител.
Няма как да не се появи обаче и въпросът за прозрачността на алгоритмите. ИИ събира и обработва информация от много и различни източници, така че е редно да знаем по какъв начин точно работи и къде са неговите пробойни. Вече се създават регулации от етична гледна точка, за което Европейският съюз дава основата с Акта за изкуствения интелект от март 2024 г., но тъй като е още в начален етап, е очаквано да възникват допълнителни притеснения и въпроси.
Да се върнем по-конкретно върху журналистиката. Могат ли алгоритмите да разпространяват дезинформация, или да бъдат насочвани в неправилна, ощетяваща хората посока? За съжаление, отговорът е положителен, но положението не е безнадеждно. Потенциално решение би било поставянето на строги етични стандарти и регулация при използването на ИИ в журналистическите среди. Също така редовното обучаване на алгоритмите за разпознаване на предразсъдъци и обучение на работещите в сферата на журналистиката, за да бъдат наясно как работи ИИ и как самите те, журналистите, да разпознават фалшивата, генерираната (дез)информация по-лесно и по-бързо.
Изкуственият интелект би могъл да донесе много позитиви в журналистиката, ако се използва по правилен и съвестен начин. Сред тях са по-бързото обработване на данни, по-голямата ефективност и предоставянето на информацията на крайния потребител по-рано. Те ще спечелят на журналистите повече време за разследвания, креативност и ще осигурят по-бърза и надеждна проверка на факти.
Интересна пример е случаят с The New York Times (NYT). През декември 2023 г. изданието заповна дело срещу OpenAI и Microsoft за използване на негово съдържание с цел обучаване на модели, базирани на ИИ, и нарушаване на авторските права.
NYT е добър пример за бързото ориентиране и използване на изкуствен интелект в журналистиката. От вестника споделят принципа, че ИИ трябва да се използва като инструмент в тяхната мисия за разкриване на истината и като помощник при подготовката на материали. Според NYT ИИ има потенциал да засили журналистическите способности и възможности и би следвало да се използва като допълнителна услуга, а не като заместител, защото няма опита на хората и не може да замени човешкия фактор.
От NYT твърдят, че читателите им трябва да могат да вярват на информацията, която изданието предоставя, и заради това те трябва да продължат спазването на високите стандарти, които са си поставили. Принципите им са приложими като цяло в работната среда – преквалифициране, прозрачност и човешки контрол върху процесите, за да се избегне несправедливост и спорни етични въпроси.
Внедряването на изкуствен интелект в журналистиката е добър пример как той може да бъде полезен, да бъде заменена механичната част, да се оптимизират процеси и да се даде по-широк път на креативността. Както във всяка друга работна среда, в която се използва ИИ, така и в журналистиката трябва да се спазват етичните принципи, да има внимателно управление и регулация в медиите, телевизията, редакциите и т.н. и да се провеждат обучения – за придобиване на умения и за преквалификация, ако е необходимо.
Европейският съюз е ключов участник в осигуряването на сигурност, справедливост и равен достъп до новите технологии. Той следва да подкрепи устойчивото развитие и да работи по регулациите, свързани с използването на изкуствения интелект. Не трябва все пак да забравяме, че ние сме последният „филтър“ и че винаги трябва да мислим критично – за всичко, което четем, виждаме и чуваме.
Не пропускайте да чуете целия епизод!
Екип:
– водещи – Георги Стайков и Владимир Станков;
– звук, камера и обработка – Никола Иванов;
– социални мрежи – Милена Галунска и Буба Атанасова.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
Чуйте ни тук:
