Какво е национална сигурност?
Тя се определя от три ключови фактора – вътрешна стабилност, регионална обстановка и глобални заплахи. Действително ли липсва национална сигурност, при положение че сме част от един от най-силните политически и икономически съюзи в света? Дезинформацията играе съществена роля при формирането обществените нагласи, като съществуват различни – както положителни, така и отрицателни – мнения за влиянието на ЕС и НАТО върху сигурността ни.
Като част от НАТО ни се гарантира колективна отбрана. Това означава, че – нападение срещу една държава членка се счита за нападение срещу всички. Ако България не е в НАТО, тя би била по-уязвима и, както казва Светослав Малинов, анализатор в Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), би загубила своя „защитен щит“. Геополитическото ни разположение на Балканите, в близост до Турция, Русия и Украйна, където напрежението може бързо да ескалира, прави тази защита още по-важна.
Освен защита страната ни получава финансиране и подкрепа за армията, съвместни учения, споделяне на разузнавателна информация и инвестиции в модернизацията на военната ни техника и инфраструктура.
Националната сигурност не се свежда само до наличието на добре подготвена армия – тя включва също здравеопазване, образование, социална политика и вътрешна сигурност. Сериозна заплаха представляват и хибридните атаки, или използването на различни средства за дестабилизация, без официално да е обявена война. Пример за това са кибератаки, намеса в избори, манипулация на медиите и кампании за дезинформация. Липсата на медийна грамотност улеснява манипулацията, а за съжаление, страната ни все още не е изградила правилния подход за борба с хибридните заплахи. Необходими са инициативи – правителствени и от гражданското общество. Положителен пример са различните дейности на ЦИД.
ЕС често се използва за политически цели – бюрокрацията, миграционната политика и „загубата на суверенитет“ са сред темите, с които се насажда недоволство. Такива наративи не само влияят на изборите, но и създават разделение в обществото, отклонявайки вниманието от реалните заплахи за сигурността, като същевременно се пренебрегват стабилността, сигурността и икономическите ползи от членството ни в ЕС и че не напразно страни като Северна Македония търсят членство в него.
Национализмът е един от най-използваните инструменти за манипулация от политически партии и други държави, които искат да подхранят различни страхове и разделения, както и да представят ЕС като нещо лошо за България. Чрез него се подхранват страхове и разделения, като ЕС се представя като заплаха за България. Теми като „загуба на идентичност“ и „суверенитет“ се експлоатират, макар че в съвременния свят концепцията за абсолютен суверенитет се счита за остаряла. Това отклонява вниманието от реални проблеми като корупция и икономически трудности, подкопавайки доверието в международното сътрудничество и демокрацията.
По отношение на Шенген един от основните страхове е свързан с потенциален незаконен поток на мигранти към България. Свободното движение ще улесни търговията, а България може да се превърне в транзитна точка за стоки от други държави като Гърция и Турция, което е възможност и за привличане на инвестиции за построяване на цехове и фабрики до и около границите. В момента обаче не се възползваме от този потенциал.
Националната сигурност не включва само добре подготвена армия, но и вътрешната политика и защита от хибридни заплахи, които се използват за манипулация и всяване на страх. Липсата на медийна грамотност и напливите от дезинформация влияят върху общественото мнение за ЕС, НАТО и Шенген. Както и в предишни епизоди, съветваме ви да се информирате от надеждни достоверни, кампании и семинари. Трябва да бъдем критични, защото развитието на България зависи от изборите, които правим – как искаме да живеем, кого избираме да ни управлява, на кого и какво вярваме.
Не пропускайте да чуете целия епизод!
Екип:
– водещи – Георги Стайков и Александър Куманов;
– звук, камера и обработка – Никола Иванов;
– социални мрежи – Буба Атанасова.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
Чуйте ни тук: