блог и събитияподкастЩо е то?

Интеграция срещу дезинтеграция – Що е то? Е42

Какво означава интеграцията в контекста на ЕС? Основната идея зад създаването на Европейската икономическа общност и впоследствие на Европейския съюз е предотвратяването на нови военни конфликти след Втората световна война. Първите стъпки в този процес са свързани с интеграцията на въглищата и стоманата, както обяснява доц. Стефан Дечев – историк, автор на многобройни изследвания в областта на модерната и съвременна българска история и историография, преподавател в НБУ в департамент „Антропология“.

Води ли обединението на общностите до просперитет, а разединението – до упадък? Ако сравним стандарта на живот и движението на хора, които търсят работа, ще забележим значителна разлика между страните от ЕС и тези извън него. Много държави се присъединяват към Европейския съюз именно заради икономическите и социалните ползи. В същото време страни като България и Унгария се възползват от европейските фондове, но без достатъчно видим резултат и без ясни механизми за санкции.

Процесът на интеграция е довел до редица положителни резултати през годините. Доц. Стефан Дечев дава пример с повишаването на жизнения стандарт в страните, които са започнали да се интегрират още през 50-те и 60-те години на миналия век. Пътуванията, които някога са били привилегия на богатите, днес са достъпни за мнозина. Благодарение на членството ни в ЕС и в Шенген, можем да пътуваме свободно без визи и допълнителни проверки. Гостът ни дава и още един пример – страните като Испания, Италия и Гърция, които от държави, изпращащи емигранти, се превърнаха в такива, които приемат работна сила.

До какво води дезинтеграцията в историята и какво би се случило, ако ЕС се разпадне? Когато интеграцията се случва чрез насилие, както в Съветския съюз или Югославия, разпадането обикновено е кърваво. ЕС функционира по напълно различен начин – стъпка по стъпка, като страните сами избират да се присъединят. Великобритания реши да напусне съюза, но последиците от този избор не бяха само негативни за ЕС, а и за самата Великобритания, включително за българите и младите хора, които живеят там.

Дали интеграцията застрашава българския национализъм и суверенитета ни:

„Аз мисля, че има хора, които наистина са си наумили, че интеграцията по-скоро пречи на нашето развитие, и всъщност търсят всевъзможни доказателства, за да обосноват тезата си…“, споделя доц. Стефан Дечев. 

Той посочва като пример разпространеното мнение, че качественото производство в Сърбия се дължи на факта, че страната не е в ЕС. Според него това всъщност е резултат от историческия опит на Югославия, където частното предприемачество е съществувало по различен начин. 

Европейската интеграция личи и във валутата – много българи са против въвеждането на еврото, за да не загубим лева, но държави като Германия и Франция вече са направили тази стъпка, запазвайки националната си идентичност.

Какво бъдеще очаква ЕС и България като част от него? Според доц. Стефан Дечев ЕС трябва да се съсредоточи върху отбраната си, особено в контекста на последните събития. За съжаление, България все още не е постигнала напълно европейския стандарт, но постепенно се движи в тази посока.

Историята показва, че интеграцията работи. Тя не само осигурява свободно движение на хора и стоки, но и създава механизми за икономическо развитие, обмен и сигурност. 

В същото време дезинтеграцията често води до нестабилност и кризи. Затова е важно да оставим предразсъдъците настрана и да погледнем обективно фактите – само така ще можем да се възползваме напълно от възможностите, които ни дава европейската общност.

След като чуете епизода, не забравяйте да споделите какво мислите вие за бъдещето на Европейския съюз и мястото ни в него.

Екип:
– водещи – Тина Тодорова и Георги Стайков;
– звук, камера и обработка – Никола Иванов.

 

Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.

Чуйте ни тук:

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *