Каква е икономическата роля на Европейския съюз в отбраната?
Темата за отбраната често поражда спекулации и се използва като инструмент в пропагандирането на различни идеи. В България този сектор страда от непрозрачност, което подкопава доверието в институциите и поражда страхове, включително за загуба на суверенитет. Въпреки това Европейският съюз играе ключова роля в икономиката на отбраната – не като армия, а като механизъм за координация, финансиране и модернизация.
Руслан Трад, който специализира и отразява военни конфликти в Евразия и Сирия, хибридна война и наемнически групировки, обяснява, че чрез инструменти като Европейския фонд за отбрана и инициативи като Стратегическия компас и RearmEurope ЕС цели да засили колективната сигурност, да намали дублирането на разходи и да стимулира иновациите. Това има пряк икономически ефект – подкрепя се развитието на отбранителната индустрия в страните членки (включително и България), изгражда се общ пазар за отбранително оборудване и ресурсите се разпределят по-ефективно.
Какъв капацитет за отбрана развива ЕС и изцяло ли зависи от НАТО?
До неотдавна ЕС не предвиждаше сценарий, в който се налага бърза и самостоятелна реакция при криза. Това доведе до изоставане в отбранителната готовност и стратегическото планиране. В последните години обаче се наблюдава промяна – Европейският съюз работи за изграждане на собствен капацитет, стремейки се към по-голяма стратегическа автономност.
Важно е да отбележим, че ЕС не разполага със самостоятелна армия, способна да замени НАТО – и вероятно няма да разполага скоро. Вместо това усилията са насочени към съвместни разработки, съвместимост между военните структури и създаване на капацитет за бърза реакция. Европейският фонд за отбрана е един от най-важните инструменти в тази посока. Все пак процесът е сложен – не всички държави членки подкрепят идеята за засилена обща отбрана, а темата често се сблъсква със съмнения и вътрешнополитически колебания.
Защо е необходимо Европейският съюз да пристъпи към военна организация?
Според Руслан, ако ЕС иска да устои на предизвикателствата на съвремието, трябва да се превърне във федерация – по-силна, по-фокусирана, с ясно изразени компетенции и единен подход към сигурността. Развитието на отбранителен капацитет не означава конкуренция с НАТО, той е необходимост – особено в контекста на глобални конфликти, растящи заплахи и несигурност.
Много от страхуващите се от загуба на суверенитет могат да погледнат към примери като САЩ или Германия, където се съчетава федеративен модел със съхранение на националната идентичност. Не на последно място – САЩ осигуряват значителна част от бюджета на НАТО, което поставя въпроса дали Европа може да разчита безусловно на този съюзник. ЕС трябва да бъде подготвен да действа и самостоятелно, когато е необходимо.
Какво би било, ако сме сами срещу всички?
В днешно време е невъзможно една държава да бъде напълно самостоятелна. България, извън съюзите ЕС и НАТО, би разполагала с ограничен военен капацитет – около 30 000 души, технически несъвместима техника, липса на достатъчно въоръжение, и сериозна уязвимост към кибератаки и хибридни заплахи. Членството в ЕС ни дава не само достъп до технологии, финансиране и експертиза, но и политическа тежест и усещане за сигурност.
Важно е да подчертаем – увеличаването на военния бюджет благодарение на ЕС не се случва за сметка на социални и образователни сектори, което би било трудно постижимо, ако бяхме изолирани.
Развитието на отбранителни способности в рамките на Европейския съюз е не просто политическа визия, а необходим отговор на реални заплахи. България, макар и ограничена в своите ресурси, печели значително от членството си в ЕС и НАТО – не само по линия на сигурността, но и чрез възможността да участва в изграждането на съвременна европейска отбрана.
Да защитаваме европейските ценности – демокрация, солидарност, свобода – понякога изисква и да можем да ги браним в непреносен смисъл. Нужно е да мислим критично, да не се подвеждаме по евтини внушения и да помним, че сигурността не е даденост, а отговорност, която споделяме заедно с останалите европейски държави.
Колкото повече знаем, толкова по-добре разбираме къде сме и накъде вървим, затова не пропускайте този епизод.
Екип:
– водещ – Георги Стайков;
– звук, камера и обработка – Никола Иванов.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
Чуйте ни тук:
