Силата да помагаш, без да очакваш благодарност

В четвъртото издание на рубриката “Смисълът” Моника Симеонова разказа за годишните награди на платформата за доброволчество “TimeHeroes”.

“Имахме 12 приза тази година като в началото имахме призове за вдъхновение, които дарявахме на различни доброволци, имахме приз за застъпничество и много други”, обясни Моника Симеонова.

Една от подкрепените каузи е проектът на “Арсов Саунд“, които печели награда за “оригинален подход“. Проектът е за адаптиране на комикси за незрящи. Два комикса на авторката Мая Бочева

.

Не(възможното образование)

Къде са слабите места на българското образование и какви са първите стъпки за промени в системата, коментираха Пламена Николова от фондация “За децата в риск по света”, Яна Алексиева от Асоциация родители и Красимира Хаджииванова от “Майко мила”. Те участваха в новата рубрика “Смисълът” в предаването на Дарик “Кой говори”.

Въпросът как трябва да се промени образователната система, така, че да стане привлекателна, дружелюбна и най-вече качествена и от училище да излизат образовани и подготвени за живота хора, има най-различни отговори. Те са разнообразни, а понякога дори противоположни. На фона на всички тях, сякаш пропускаме да попитаме децата – те какво искат и как си представят мечтаното училище. От отговорите на учениците стана ясно, че училището предизвиква повече страхове, отколкото ги мотивира.

“Цялата система е родена и положена в страх. Обаче се оказва, че нас ни е повече страх, че на един формален изпит, който оценява един малък отрязък от обучението, а не ни е страх какво ще е психическото състояние на децата”, допълни Пламена Николова

Красимира Хаджииванова подчерта, че класноурочният начин на провеждане на образователния период в България е време да бъде малко разчупен и децата да станат по-активни.

По думите на Яна Алексиева връзката с родителите е много важна.

“Няма нужда да цитираме всички създатели на различни тестове като се започне от “Пиза” и завършим до не знам си къде. На терен се вижда, че ако родителят не участва в образователния процес, някак благосъстоянието на учениците и успехите им не са гарантирани и е ощетени. Няма нужда да дойде доктор Шлайхер, който цитираме през последните месеци, защото той дойде и каза, че в образованието не трябва да участват родителите”, каза тя.

Чуйте и гледайте целия разговор в прикачените файлове.

Доц. д-р Йордан Евтимов: Свободата на словото трябва да се включи в образованието в България

Необходимо е свободата на словото да бъде включена в образователната система в България. Това мнение изрази в ефира на Дарик доц. д-р Йордан Евтимов – поет и преподавател по творческо писане в Нов Български университет. Той бе гост в новата рубрика на предаването „Кой говори“ – „Смисълът“. За свободата на словото в студиото говори и студентът по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Александър Танев, който е с руско-български произход.

Доц. д-р Евтимов припомни времената у нас, когато разказването на вицове против властта можеше да доведе до затвор. Той подчерта, че в по-широк обществен план особено важни са медиите, които достигат до голям брой хора. Според него съществува и феноменът някой да се представя чрез социалните медии като авторитет, което е опасно.

Александър Танев направи паралел между България и Русия.

В Русия, според студента, бидейки тоталитарна държава, е абсолютно невъзможно човек да се изразява свободно. „Да отидеш на протест без да те арестуват и бият е малко вероятно“, допълни той. Студентът е живял в Русия допреди 2 години, когато се е завърнал в България.

„Тръгнах си и заради личната си сигурност. Но аз участвах и в много опозиционни активности, в митинги, които могат да влияят на политическата реалност и просто разбрах, че след началото на войната аз нямам място там“, заяви студентът.

„Правото на свобода на словото е като това да дишаш – не го оценяваш, докато не ти го отнемат“. Това заяви в коментар по темата медийният анализатор и културолог Георги Лозанов в репортаж на Мариана Корчакова, излъчен в рубриката. Според него именно новите технологии са тези, които предотвратяват цензурата, такава, каквато я познаваме в миналото.

„Чрез свободата на словото човек може да управлява властта, това е същността на демокрацията“, коментира доц. Лозанов. Необходимо, според него, е да бъде контролиран т.нар. „хейт“ онлайн.

Чуйте и гледайте целия разговор в прикачените файлове.

 

Иванка Шалапатова: 33% от децата в България са с материални лишения

Данните на Националния статистически институт ясно показват, че 33% са децата с материални лишения, тоест те нямат възможност да почиват извън дома поне една седмица в годината, за тях ваканцията с мама и тати е абсолютно непознато преживяване. Те няма екипировка за игра навън. Цялата политика, която до момента е водена показва, че тя трябва да бъде променена“. Това коментира в предаването „Кой говори“ по Дарик Иванка Шалапатова, бивш министър на социалната политика и експерт с дълъг опит от неправителствения сектор. Тя, заедно с Даниела Колева, директор на „Закрила на детето“ в УНИЦЕФ бяха гости в новата рубрика на Дарик „Смисълът“ в партньорство с фондация 42 и Канал 4, чието първо издание е посветено на нуждата от ефективни политики и работа по подкрепа и закрила на децата.

“България е на едно от водещите места, за жалост, по брой на деца в рискова бедност и социално изключване. На практика ние сме в ситуация, в която, ако няма изключително сериозна последователна политика, ясно инвестиране на пари и много компетентни хора, които да помогнат да се раждат повече деца в България, тези, които се раждат няма да имат силен старт в живота, без значение дали са в сигурна семейна среда, дали имат различен етнос, дали се раждат с увреждане. Ние трябва да променим изцяло подхода, не само на държавните системи, но и като общество към ранното детство към появата на децата и към грижата за тях и второто нещо е да имаме една изключително нова социална форма на подкрепа“, заяви Иванка Шалапатова.

Даниела Колева уточни, че системната промяна се прави с малки крачки и рубриката „Смисълът“ е точно такава крачка. Тя уточни, че обществото ни е длъжник на децата за създаването на Детска болница.

„Там, както знаем от разговорите и с колегите, и от Национална мрежа за децата, и с експерти от Министерство на здравеопазването големият проблем е по-скоро наистина анализа на това какво и как трябва да се планира, какви са различните нужди на децата, на които трябва да отговорим, специалности, а не толкова да се фокусираме върху сградата и финансирането. Подготвените хора са въпрос на инвестиция и, когато говорим за деца, за детски политики, освен признаването – нещо, което мисля, че всеки разбира, че няма как да подкрепим детето, ако не подкрепим родителите и семейството. И няма как да подкрепим родителите и семейството, ако не подкрепим хората, които работят с него. И това изисква всъщност инвестиции в университетитте, изисква кампании за привличане на кадри, за задържане, за адекватно заплащане, на нов модел на мислене и преподаване“, обясни Даниела Колева.

Тя уточни, че човек, който работи с децата трябва да бъде мил и да има отношение към тях.

Иванка Шалапатова припомни, че е направила кампания за гласа на децата, за да се чуят техните проблеми при изработването на Стратегията за детето.

“Притеснителното за мен беше, че децата казват това не само по повод лекарите, но и по повод социалните работници, психолозите. Те това го заявяват и на горещата линия към Държавната агенция за закрила на детето. Казват го и за учителите. Т.е. Оказва се, че трите много важни фигури след родителите, които могат да бъдат много добри партньори в трудни моменти за децата, а именно социалният работник, психологът, учителят и лекарят не са фигурите, които са в подкрепа на българските деца. Затова ние положихме много усилия да изработим една нова концепция и визия – какви трябва да бъдат хората в социалната система. И тук искам да благодаря, че по време на моя мандат, с подкрепата и на “Уницеф” е факт първата по рода си Стратегия за хората в социалната система, където казваме точно това, което и госпожа Колева каза – не е достатъчно те само да са завършили своето висше образование, важно е да учат постоянно, защото потребностите на децата са много по-комплексни от това, което учим ние в университета“, обобщи Шалапатова.

Чуйте и вижте целия разговор в прикачения файл.