Какво е Прайд (и какво не е)?

06 юни – Много се говори за т.н джендър идеология, но всъщност истинският ни враг е една консервативна идеология, която в определени моменти може да е в слаба позиция, но непрекъснато се адаптира и търси нови начини да пропагандира тезите си”.

Това коментира в предаването “Кой говори” по Дарик съпредседателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) и на ЛГБТИ организацията „Действие” Радослав Стоянов. По думите му тази консерватива идеология има прости и ясни тези – жените, децата, хората, които не са мъже във властови позиции, трябва да бъдат поставени там, където им е мястото. Той допълни, че според тази консервативна идеология всеки си има определено място и трябва да бъде послушен, а всеки, който не е послушен, бива наказван.

Националният статистически институт (НСИ) и полицията трудно събират данни за престъпления от омраза, коментира адв. Деница Любенова, съпредседател на „Действие”.

“Със сигурност това, което ние знаем, свързано с престъпления срещу ЛГБТИ общността, е може би 1-2 %, освен ако не знаеш ти самият кой е нападателят ти. С БХК правим един прокет “Равни заедно”, с който малко или много вършим работата на държавата, събирайки статистика за престъпления от омраза”, каза Любенова.

Режисьорът Симеон Цонев обърна внимание на предстоящия София Прайд филм фест. Той и Яна Алексиева подготвят програмата на фестивала.

“Тази година забелязахме интересна тенденция – филмите за транс хората бяха много силни. Като хора извън общността ние сме любопитни и чрез киното успяваме да научим какви са проблемите и битките на хората от ЛГБТИ общността. Филмите, които сме селектирали, са едно подаване на ръка, любопитните хора ще открият доста отговори в тях”, допълни той.

Ползите от членството на България в ЕС

30 май – От страна, която най-горещо се стремеше да стане член на Европейската общност тогава, защото, както казах търсеше гаранция и просперитет и гаранции за просперитет вътре в общността, тазседмичният Евробарометър показва, че България е с най-висок процент от гражданите, които искат излизане от Европейския съюз – 22% при средно 13%“.

Това заяви в рубриката „Смисълът“ в предаването „Кой Говори“ по Дарик Юлиана Николова, директор на портал „Европа“. Тя очерта пътя на страната ни през годините, споменавайки ключови събития като падането на визите, например. Въпреки това, подчерта предизвикателствата пред страната ни и алармира, че у нас ползите от ЕС се „монетизират“:

„Спомням си в навечерието на 2007 година министър- председателят тогава каза, че сега всеки български граждани ще получи по 500 лв. годишно на калпак. И една моя македонска приятелка, която отговаряше за евроинтеграцията в Скопие казваше – Е пък ние не гледаме така монетарно“

Георги Ангелов, старши икономист в Институт “Отворено общество”, също отбеляза някои ключови проблеми пред страната ни като например голямото количество неусвоени средства, закона за личния фалит и нивото на БВП. Той обаче подчерта, че страната ни продължава да върви напред и да „скъсява разликите“ с другите държави от ЕС:

„Нивото ни на интеграцията към Европа идеално корелира с обръщането на тази тенденция на потъване и възходящата тенденция нагоре на българската икономика. Така че мисля, че тук няма две мнения. Това е, което ни издърпа и виждаме много страни, които така и не успяха да се докажат и все още не успяват да се интегрират или са много далеч. Говорим за Централна Азия пък и за Молдова, тук и за Балканите виждаме как България, която тръгна от едно ниво или по-ниско ниво от някои от тези страни всъщност е далеч по-напред“

По повод предстоящия вот на 9 юни Николова отбеляза:

„Това не са първите европейски избори, които ще бъдат заметени, независимо дали са с национални или са без, общо взето, европейската тема някак си не е интересна на българските политици, а оттам на българските граждани“

Георги Ангелов заключи:

„Европа ми се струва, че доста добре се справя от гледна точка на това, че различните идеи получават представителство в управлението на Европейския съюз. Тоест не е единна доктрина, напротив, има здравословен дебат.“

За силата на дарителството

27 май – Когато човек се огледа около себе си, вижда, че има много неща, с които може да бъде полезен”. Това коментира в предаването на “Кой Говори” Лазар Радков от фондация “Капачки за бъдеще”.

“Ние не можем да свършим работата на държавата, а само част от нея. Не разполагаме и с една хилядна от ресурса на държавата”, коментира Радков.

По думите му, навсякъде по света има институции, които не работят достатъчно ефективно. При гражданските организации енергията и мотивацията са огромни. В най-добрия случай двете страни работят заедно и се допълват.

“Трябва да спрем да използваме думата “държава”, защото това е абстракция. Трябва да бъдат назовавани имената на хората, които не си вършат работата, за да може да им се търси отговорност. Ако искаме нещо да се промени, не може да чакаме някой друг”, категоричен е Радков.

Едно активно гражданско общество може да оказва такъв натиск, че след време политиците да правят по-малко поразии, коментира още доброволецът.

Бедността и решенията, които работят

23 май – Какво означава да си роден в крайна бедност и виновни ли са бедните, че живеят в недоимък? Защо у нас стотици хиляди хора работят, и продължават да живеят под прага на бедността? Кои са факторите, които тласкат хората към капана на бедността и решенията, които могат да им помогнат да излязат от него? Толкова сложни и скъпи ли са, или при смяна на приоритетите и най-социално изключените части от населението могат да станат пълноценна част от обществото? ”Разговор с Кадрин Хасанов, Асоциация “Интегро” и Минчо Бенов, Хабитат България в рубриката “Смисълът“

Целия разговор чуйте и гледайте в прикачените файлове

Свободата на правото да избираш

16 май – В навечерието на предстоящите избори в България младежката структура “България на младите” организираха симулация на парламентарните избори. Организаторът на инициативата Цветомир Николов сподели в специалната рубрика “Смисъла” на предаването “Кой говори” по “Дарик”, че целта събитието е да се акцентира на определящата сила на избора.

Младежите са имали възможност да влязат в ролята и на политици, и на избирател, каза още той.

“Младите хора показаха доста неща, които отсъстват в реалната политика и откъм послания, и откъм идеи, и откъм идеологии. Например в българската политика категорично отсъства социалдемократическа модерна проевропейска лява партия, а те създадоха такава и точна такава партия събра доста сериозен вот на доверие”, представи накратко резултата от проведената симулация Цветомир Николов.

В разговора се включиха и доц. Георги Лозанов, медиен експерт, и дългогодишният журналист на “Дойче веле” Румяна Таслакова.

“Ние казваме, че имаме право на избор, но това право на избор може да бъде силно ограничено, ако на политическата сцена няма фигури и субекти, които да те представляват достатъчно”, доц. Георги Лозанов.

Той подчерта важното участие на младите в подобни инициативи, защото те развиват нови концепции. Според него, младите хора трябва да имат поглед над най-близката история на България от началото на прехода, за да не се осланят на агитации, а на знания при избора си.

“Ние най-после сме в правото си да избираме. Включително да избираме онези характеристики, които създават нашата индивидуална идентичност. Къде да живеем, какво да учим, какви идеи да имаме. Защото през комунизма, можеше да бъдеш само комунист. Докато в либералната демокрация, можеш да избереш да бъдеш комунист”, каза доц. Лозанов.

“Свобода за избора в България има. В България има и кого да избереш. Това, което някои твърдят, че няма кого да избереш, просто не е вярно”, журналистът Румяна Таслакова.

Според нея, промяна е възможна, ако всеки започне с нещо малко.

„Тези малки стъпки ще доведат до крайната цел“, коментира още тя.

Таслакова допълни, “че е важно всеки да се замисли, независимо дали е ляв, десен или консервативен. Да се замисли дали иска да участва в своето бъдеще”. Защото чрез собствения избор градим не само нашето бъдеще, но и това на следващите поколения, каза още тя.

Целия разговор чуйте и гледайте в прикачените файлове

Живот с мисъл за утрешния ден

09 май – Има какво да се поиска от българските политици и на национално, и на европейско ниво, но промяната в начина на живот по отношение на екологията зависи и от нас самите. Това става ясно от участието в предаването “Кой говори” по Дарик на три вдъхновяващи жени, които не просто имат успешни и новаторски кариери, ами и дават личен пример със своето отговорно поведение към утрешния ден. В специалната рубрика “Смисълът” гости бяха Магдалена Малеева, капитан на женския национален отбор по тенис и Симона Стилиянова, социален предприемач и активист за намаляване на отпадъците, които произвеждаме както индивидуално, така и на индустриално ниво. За успешното развиване на бизнеса с нулев отпадък пък разказа Блажка Димитрова.

Искам да видя по-амбициозни мерки по отношение на климата. Искам да видя всичко, което е начертано като пътека от “Зелената сделка”, от плановете за намаляване на емисиите се случва наистина”, каза Симона Стилиянова, запитана какви са очакванията ѝ от представителите ни в Европейския парламент.

Същото мнение изрази и Магдалена Малеева:

“Искам да видя някой да говори в тази кампания за климатична адаптация. Идвайки насам (към Дарик радио – бел. ред.) чух, че вече има наводнения във Видин. В Сименово, където живея, едва е поваляло два-три часа и улиците са вече наводнени. Екстремните прояви на времето се увеличават, те са се увеличили с 30% през последните 30-40 г. Не съм чула нито един български политик да говори за адаптация. България е застрашена от безводие – то е видимо”.

Оказва се, че април месец е бил рекордно топъл в световен план, а 2023 г. е най-топлата година, откакто се измерват температурите

“Климатичните промени водят до абсолютно непредсказуемо поведение на времето – наводненията от м.г. по българското Черномерие, всичко това се случва от климатичните промени, незаконната сеч и липсата на каквито и да било мерки за климатична адаптация”, обясни Симона Стилиянова.

Тя уточни, че единственото нещо, което е чула преди време в тази посока е било от Борислав Сандов от “Зелено движение” за внедряване на системи за ранно оповестяване. Било обаче за първи и последен път.

“Лесно, евтино и удовлетворяващо”, така Блажка Димитрова описва философията на нулевия отпадък, която успешно развива бизнес с нулев отпадък. Тя разказа за начина, по който се е “запалила” но нулевия отпадък в репортаж пред репортера Мариана Корчакова.

“Излязох с един плик с отпадъци, от него капеше нещо важно. Видях се в една витрина, държейки този плик и виждайки себе си с този найлонов плик осъзнах, че всеки ден изхвърлям по един найлонов плик с опаковки”, разказа Блажка Димитрова.

Тогава тя отворила лаптопа и потърсила как да не хвърля отпадъци в интернет. И вече 13 години следва философията на нулев отпадък, като купува неопаковани насипни продукти в свои собствени буркани или торбички.

Целия разговор чуйте в прикачения звуков файл.

Силата да помагаш, без да очакваш благодарност

02 май – В четвъртото издание на рубриката “Смисълът” Моника Симеонова разказа за годишните награди на платформата за доброволчество “TimeHeroes”.

“Имахме 12 приза тази година като в началото имахме призове за вдъхновение, които дарявахме на различни доброволци, имахме приз за застъпничество и много други”, обясни Моника Симеонова.

Една от подкрепените каузи е проектът на “Арсов Саунд“, които печели награда за “оригинален подход“. Проектът е за адаптиране на комикси за незрящи. Два комикса на авторката Мая Бочева

.

Не(възможното образование)

26 април – Къде са слабите места на българското образование и какви са първите стъпки за промени в системата, коментираха Пламена Николова от фондация “За децата в риск по света”, Яна Алексиева от Асоциация родители и Красимира Хаджииванова от “Майко мила”. Те участваха в новата рубрика “Смисълът” в предаването на Дарик “Кой говори”.

Въпросът как трябва да се промени образователната система, така, че да стане привлекателна, дружелюбна и най-вече качествена и от училище да излизат образовани и подготвени за живота хора, има най-различни отговори. Те са разнообразни, а понякога дори противоположни. На фона на всички тях, сякаш пропускаме да попитаме децата – те какво искат и как си представят мечтаното училище. От отговорите на учениците стана ясно, че училището предизвиква повече страхове, отколкото ги мотивира.

“Цялата система е родена и положена в страх. Обаче се оказва, че нас ни е повече страх, че на един формален изпит, който оценява един малък отрязък от обучението, а не ни е страх какво ще е психическото състояние на децата”, допълни Пламена Николова

Красимира Хаджииванова подчерта, че класноурочният начин на провеждане на образователния период в България е време да бъде малко разчупен и децата да станат по-активни.

По думите на Яна Алексиева връзката с родителите е много важна.

“Няма нужда да цитираме всички създатели на различни тестове като се започне от “Пиза” и завършим до не знам си къде. На терен се вижда, че ако родителят не участва в образователния процес, някак благосъстоянието на учениците и успехите им не са гарантирани и е ощетени. Няма нужда да дойде доктор Шлайхер, който цитираме през последните месеци, защото той дойде и каза, че в образованието не трябва да участват родителите”, каза тя.

Чуйте и гледайте целия разговор в прикачените файлове.

Доц. д-р Йордан Евтимов: Свободата на словото трябва да се включи в образованието в България

18 април – Необходимо е свободата на словото да бъде включена в образователната система в България. Това мнение изрази в ефира на Дарик доц. д-р Йордан Евтимов – поет и преподавател по творческо писане в Нов Български университет. Той бе гост в новата рубрика на предаването „Кой говори“ – „Смисълът“. За свободата на словото в студиото говори и студентът по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Александър Танев, който е с руско-български произход.

Доц. д-р Евтимов припомни времената у нас, когато разказването на вицове против властта можеше да доведе до затвор. Той подчерта, че в по-широк обществен план особено важни са медиите, които достигат до голям брой хора. Според него съществува и феноменът някой да се представя чрез социалните медии като авторитет, което е опасно.

Александър Танев направи паралел между България и Русия.

В Русия, според студента, бидейки тоталитарна държава, е абсолютно невъзможно човек да се изразява свободно. „Да отидеш на протест без да те арестуват и бият е малко вероятно“, допълни той. Студентът е живял в Русия допреди 2 години, когато се е завърнал в България.

„Тръгнах си и заради личната си сигурност. Но аз участвах и в много опозиционни активности, в митинги, които могат да влияят на политическата реалност и просто разбрах, че след началото на войната аз нямам място там“, заяви студентът.

„Правото на свобода на словото е като това да дишаш – не го оценяваш, докато не ти го отнемат“. Това заяви в коментар по темата медийният анализатор и културолог Георги Лозанов в репортаж на Мариана Корчакова, излъчен в рубриката. Според него именно новите технологии са тези, които предотвратяват цензурата, такава, каквато я познаваме в миналото.

„Чрез свободата на словото човек може да управлява властта, това е същността на демокрацията“, коментира доц. Лозанов. Необходимо, според него, е да бъде контролиран т.нар. „хейт“ онлайн.

Чуйте и гледайте целия разговор в прикачените файлове.

 

Иванка Шалапатова: 33% от децата в България са с материални лишения

11 април – Данните на Националния статистически институт ясно показват, че 33% са децата с материални лишения, тоест те нямат възможност да почиват извън дома поне една седмица в годината, за тях ваканцията с мама и тати е абсолютно непознато преживяване. Те няма екипировка за игра навън. Цялата политика, която до момента е водена показва, че тя трябва да бъде променена“. Това коментира в предаването „Кой говори“ по Дарик Иванка Шалапатова, бивш министър на социалната политика и експерт с дълъг опит от неправителствения сектор. Тя, заедно с Даниела Колева, директор на „Закрила на детето“ в УНИЦЕФ бяха гости в новата рубрика на Дарик „Смисълът“ в партньорство с фондация 42 и Канал 4, чието първо издание е посветено на нуждата от ефективни политики и работа по подкрепа и закрила на децата.

“България е на едно от водещите места, за жалост, по брой на деца в рискова бедност и социално изключване. На практика ние сме в ситуация, в която, ако няма изключително сериозна последователна политика, ясно инвестиране на пари и много компетентни хора, които да помогнат да се раждат повече деца в България, тези, които се раждат няма да имат силен старт в живота, без значение дали са в сигурна семейна среда, дали имат различен етнос, дали се раждат с увреждане. Ние трябва да променим изцяло подхода, не само на държавните системи, но и като общество към ранното детство към появата на децата и към грижата за тях и второто нещо е да имаме една изключително нова социална форма на подкрепа“, заяви Иванка Шалапатова.

Даниела Колева уточни, че системната промяна се прави с малки крачки и рубриката „Смисълът“ е точно такава крачка. Тя уточни, че обществото ни е длъжник на децата за създаването на Детска болница.

„Там, както знаем от разговорите и с колегите, и от Национална мрежа за децата, и с експерти от Министерство на здравеопазването големият проблем е по-скоро наистина анализа на това какво и как трябва да се планира, какви са различните нужди на децата, на които трябва да отговорим, специалности, а не толкова да се фокусираме върху сградата и финансирането. Подготвените хора са въпрос на инвестиция и, когато говорим за деца, за детски политики, освен признаването – нещо, което мисля, че всеки разбира, че няма как да подкрепим детето, ако не подкрепим родителите и семейството. И няма как да подкрепим родителите и семейството, ако не подкрепим хората, които работят с него. И това изисква всъщност инвестиции в университетитте, изисква кампании за привличане на кадри, за задържане, за адекватно заплащане, на нов модел на мислене и преподаване“, обясни Даниела Колева.

Тя уточни, че човек, който работи с децата трябва да бъде мил и да има отношение към тях.

Иванка Шалапатова припомни, че е направила кампания за гласа на децата, за да се чуят техните проблеми при изработването на Стратегията за детето.

“Притеснителното за мен беше, че децата казват това не само по повод лекарите, но и по повод социалните работници, психолозите. Те това го заявяват и на горещата линия към Държавната агенция за закрила на детето. Казват го и за учителите. Т.е. Оказва се, че трите много важни фигури след родителите, които могат да бъдат много добри партньори в трудни моменти за децата, а именно социалният работник, психологът, учителят и лекарят не са фигурите, които са в подкрепа на българските деца. Затова ние положихме много усилия да изработим една нова концепция и визия – какви трябва да бъдат хората в социалната система. И тук искам да благодаря, че по време на моя мандат, с подкрепата и на “Уницеф” е факт първата по рода си Стратегия за хората в социалната система, където казваме точно това, което и госпожа Колева каза – не е достатъчно те само да са завършили своето висше образование, важно е да учат постоянно, защото потребностите на децата са много по-комплексни от това, което учим ние в университета“, обобщи Шалапатова.

Чуйте и вижте целия разговор в прикачения файл.