betiEKS

Субкултурните идентичности: Джулая, „Кравай“, Воев – с доц. д-р Вихра Барова – Канал 4, АнтропоЛогика, еп. 2

Вижте видеото тук:

Слушайте ни тук:

Днес Джулаят е един от най-любимите ни летни празници, които привличат хиляди на морския бряг. Малцина обаче знаят, че традицията по посрещането на първото юлско утро е „изобретена“ в България по време на късния социализъм като своеобразен контракултурен протест срещу доминиращата идеология.

Какви са локалните предпоставки за зараждането на младежки субкултури в България преди и след 89-та? Какво е субкултура и какви са различните теоретичните подходи към понятието? Можем ли в постмодерния контекст да говорим за културна опозиция, или бунтарите отдавна са само консуматори на „пазара на идентичностите“? На тези въпроси е посветен вторият епизод на рубриката „АнтропоЛогика“ с водещ Роберта Колева.

В навечерието на Джулай Роберта ни среща с културолога д-р Вихра Барова, доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и автор на първата завършена монография, посветена на субкултурите в България – „Субкултурната идентичност: поглед отвътре навън“.

От скинхед културата в Лондон, през хипи движението в САЩ, разговорът им достига до емблематични места като Попа, „Кравай“, „Кристал“ и „Стената на Ленън“, където бурните години около смяната на режима в България раждат феномени като Димитър Воев и „Нова Генерация“. На фокус са две различни поколения младежки субкултури по време и след преходните години и тяхната трансформация в началото на новия век. Какво и защо се променя в края на 90-те и има ли субкултури днес, предстои да разберете в епизода.

Повече за възможностите за доброволчество в ЕС – https://europeansolidaritycorps.bg/.

Този епизод е от поредица в Канал 4, която е съфинансирана от Европейския съюз, програма: Европейски корпус за солидарност.

Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Европейската комисия или програма Европейски корпус за солидарност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *