До 2050 г. Европа трябва да стане първият континент без нетни емисии на парникови газове. За някои това може да звучи като красива утопия, за други – като напълно изпълнима цел, а за трети – като загуба на работни места и западане на икономически региони.
В последния епизод от рубриката „Що е то?“ Жоро (Георги Стайков) и Влади (Владимир Станков) говорят за Зелената сделка. Какво не знаем, а трябва да знаем за нея, и оправдани ли са страховете на хората? Отговорите на тези въпроси ще разберем от Апостол Дянков (ръководител на програма „Климат и енергия“ във WWF България) и Ремина Алексиева (анализатор в програма „Енергетика и климат“ в Център за изследване на демокрацията).
Може би един от най-големите проблеми за разбирането на Зелената сделка, или Европейския зелен пакт, както е по-точно да го наричаме, идва оттам, че фокусът на хората е върху обещанието за добив на енергия изцяло от възобновяеми източници и пренебрегват останалото. В своята същина Европейският зелен пакт поставя рамките, в които ще се развива Европейският съюз в следващите 3 десетилетия. Развитие, което да не бъде зависимо от газ и въглища от трети страни, което да не бъде за сметка на здравето на хората или за сметка на климатичното равновесие. За да се постигне това, някои отрасли и индустрии ще изчезнат. Зелената сделка установява начините, по които работещите в застрашените индустрии ще бъдат подпомогнати чрез инвестиции в засегнатите региони, преквалифициране на работната ръка и създаване на нови работни места.
В епизода Ремина Алексиева припомня един от най-важните и пренебрегвани принципи, залегнали в Зелената сделка – че нито един регион няма да бъде изоставен. „Огромна част от подкрепата е финансова, но институциите, които работят със звената на Европейската комисия, получават и техническа помощ, например хората в министерствата получават информация за най-добрите практики, обмен на опит и политики.“
Апостол Дянков обръща внимание на ненадежността на изкопаемите горива и на това, че заедно с енергийните източници и установените навици на хората ще трябва да се променят. Тези промени могат да звучат обезпокоително – например намаляване на използването на автомобили и радикално обновяване на градската среда.
Нерядко тези идеи могат да бъдат посрещнати с недоволство и съмнение. За да бъдат разсеяни, е необходима добра комуникация с населението, широкоразпространена информационна кампания и подходящ подход в разясняването на опасността от климатичните промени.
Промяната е неизбежна. Преди само 100 години нашите прародители не са имали нещата, на които разчитаме днес. Щом за толкова кратък период от човешката история светът се е развил до мащабите, които познаваме днес, то той ще го направи отново.
Нека този път не е за сметка на природата ни.
Ако искате да се запознате с Европейския зелен пакт, можете да го направите на уебсайта на Европейската комисия.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
Чуйте ни тук:
