В новия епизод на подкаст „Канал 4“ водещите ни Георги Стайков и Кристиян Василев поставят на дневен ред темата за свободата на словото.
Когато говорим за свобода на словото, обикновено залитаме към темата за свободата на медиите. И докато това залитане е много естествено и нормално, в същото време не бива да забравяме, че свободата на словото не се ограничава само до журналистиката. Всеки има свободата да изрази мнението си (за добро или лошо), а социалните мрежи са направили това още по-лесно, може би дори твърде лесно. Човек може да каже всичко, да напише всичко, да представи свое тълкуване на безспорни факти. Да разпространява реч на омразата, защитавайки се с думите: „Това е моето мнение“. Когато говорим за свободата на словото и колко е важно да я имаме и да я пазим, не бива да пропускаме, че може да бъде използвана като оръжие за дезинформация и разпространяване на идеи, опасни за малцинства или други групи от обществото.
Доц. Йордан Ефтимов (поет, литературовед, литературен критик, преподавател по теория и история на литературата в НБУ) обръща внимание на това как сме ограничавани от прекомерната информация, която ни залива всеки ден. По времето на социализма цензурата е била налагана както в публичното пространство, така и в ежедневието на хората. Дори в лични разговори хората са се бояли да споделят мнение, различно от наложеното. Днес механизмите на цензурата работят по различен начин. Благодарение на социалните мрежи сме заливани с огромно количество ненужна информация, която често ни разсейва от важното и значимото, което се случва около нас.
Прекомерно голямата свобода на словото може да бъде определена като един от проблемите в България. Въпреки че сме чували истории за цензурата преди 1989 г., трудно може да си представим свободата ни на изразяване да бъде истински ограничена. Вторият ни гост Александър Танев, вече познат на верните ни слушатели от предишния епизод, споделя гледната точка на млад човек, отраснал в Русия, който знае какво е да си ограничаван от властта. Днес той живее в България и знае колко е важно да отстояваш свободите си и да не бъдеш пасивен гражданин, който дори не упражнява основните си граждански права, а именно – да гласува на избори.
Свикнали сме да гледаме на свободата на словото като някакво наше изконно, неприкосновено право. Истината е, че това е една свобода, която лесно може да бъде изгубена, с която може да се злоупотреби или прекали. Свободата на словото не бива да се използва като оръжие за разпространяване на конспиративни теории, фалшиви новини или реч на омразата. Трябва да ценим свободите, които имаме, но и да внимаваме как се възползваме от тях.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
Чуйте ни тук:
