Какво представлява свободният пазар?
Най-общо казано, чрез него се осъществява свободното придвижване на стоки и услуги, капитали и хора, като фирмите имат възможността да определят цената и количествата без прекомерната намеса на държавата. Пример за значението на свободния пазар са българските земеделци, които имат възможност да продават продукцията си без сериозни митнически ограничения в рамките на Европейския съюз (ЕС).
Още в началото на епизода Тина Тодорова разяснява, че на първо място свободният пазар е най-полезен за потребителите заради наличието на конкуренция – конкурентната среда би създала стимул производителите да се стараят към активно подобряване на качеството на продукцията си, а в немалко случаи тя допринася и за по-ниски цени.
Един от най-често дискутираните въпроси по отношение на свободния пазар е дали вносът на продукти от други страни ще съсипе местното ни производство. Темата се използва и от популистки формации у нас с цел да бъде прокаран страхът от заличаване на „националното” по още една линия.
Европейският съюз обаче, противно на информацията, споделяна от въпросните формации, отпуска субсидии и създава програми за подпомагане на малкия и средния бизнес. Такъв пример е програмата „Млад фермер“.
Какво ще се случи, ако няма свободен пазар? Държавата ще контролира предлагането и продаването, няма да има конкуренция, а при такива условия съвсем естествено стремежът за прогрес ще намалее, цените също ще претърпят промяна. Когато става въпрос за по-малко икономически развитите държави в Европейския съюз, за каквато се счита България, без свободен пазар ще загубим достъп до по-големите пазари.
Самият ЕС е създаден с цел осигуряване на пространство без граници, тарифи и комисиони, с възможност за свободно движение на пари, продаване и купуване на стоки и услуги, тъй като нито една държава членка не може да разчита само и единствено на себе си за набавянето им. В България например се внасят култури, които не се отглеждат тук, но разполагаме с тях в магазините.
Свободното придвижване позволява на различни държави да получат достъп до други пазарни центрове. Благодарение на него можем да търгуваме чрез Средиземно и Балтийско море и да се възползваме от ключови пристанища по преференциален начин. Шенген е създаден точно с такава цел, за да улесни подобни процеси.
Има обаче един огромен проблем, който затруднява този модел – сивата икономика. Според Георги Стайков има четири основни неща, които е необходимо да бъдат поставени на дневен ред – икономическите страхове, политическите притеснения, социалната неравнопоставеност и корупцията.
Икономическите страхове се пораждат най-често заради чуждестранни компании в държавата, за които се смята, че могат да навредят на местния бизнес. Нужно е да отбележим обаче, че се работи върху различни регулации и мерки, за да се избегне монополизирането на различни отрасли в икономиката на дадена държава, като пример за това са телекомите в България.
Политическите притеснения са резултат от спекулирането, че ЕС отнема националния ни суверенитет и ни налага закони и регулации, които не са съобразени с интересите на страната ни. Немалко хора смятат и че свободният пазар води до нарастващо социално неравенство. Не трябва да забравяме обаче, че ЕС е една рамка, която предлага разнообразни механизми за справяне с тези и други притеснения и проблеми, но политиците, които избираме, трябва да следят за прилагането им, да защитават и да работят за хората, докато в същото време затвърждават мястото ни сред страните членки.
Нека адресираме друго често срещано притеснение във връзка със свободния пазар – дали той предоставя среда за допълнително развиване на корупцията и сивата икономика? Корупция, недекларирани пари и ресурс се срещат навсякъде, не само в България. Има много случаи, в които хора са задължени да участват в нелегални процеси поради лиса на друг начин за изкарване на прехрана.
Кристина Цабала – анализатор в икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, специализира в областта на борбата с корупцията и върховенството на закона за укрепване на демократичните институции, дава като пример малцинствените групи. Проблем има и в по-малко населените места, където работните позиции са ограничени.
Участието в нелегални схеми се подпомага и от факта, че няма почти никакви последствия за високопоставени лица, за които е обществена тайна, че усвояват средства, укриват данъци и пр.
Свободният пазар има директно влияние върху живота ни, бизнесите, продуктите и цените в магазините. Благодарение на него България е по-конкурентоспособна на европейско ниво, като получаваме и предлагаме повече стоки и услуги. Фактори като корупцията и сивата икономика могат да бъдат овладяни – стъпките за това се коментират в публичното пространство от години, но държавата трябва да предприеме необходимите мерки.
Социалните мрежи са залети от целенасочена дезинформация както за свободния пазар, така и за други теми като еврото, Шенген, малцинствени групи, миграция и пр. Тя обаче се представя по начин, който е леснодостъпен, шокиращ и буди у нас преди всичко тревога, страх, яд или друга негативна емоция. За да се предпазим от такъв тип манипулация, трябва да се информираме от достоверни източници и да задаваме въпроси към компетентни лица.
Не пропускайте да чуете целия епизод!
Екип:
– водещи – Георги Стайков и Тина Тодорова;
– звук, камера и обработка – Никола Иванов;
– социални мрежи – Милена Галунска и Буба Атанасова.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
Чуйте ни тук: