Какво е суверенитет и имаме ли такъв като част от Европейския съюз (ЕС)?
Често бъркаме „суверенитет” със „свободия”, с това държавата да прави каквото реши, без да ѝ се налагат ограничения и без последствия. Един от основните аргументи на националистическите политически формации у нас и техни привърженици е, че ние нямаме суверенитет.
„Една от най-силните линии на пропаганда срещу Европейския съюз цялостно, независимо какъв дезинформационен наратив обхваща, е точно манипулативната употреба на понятието „суверенитет”. Всъщност тук е важно да обясним, че под понятието „суверенитет” се разбира пълната автономия на държавата при взимането на решения, които засягат нейната вътрешна и външна политика…“ – обяснява Светослав Малинов, анализатор в Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, и допълва, че това разбиране е характерно за Европа през XVIII и XIX век и е остаряло. От тази перспектива България не е единствената „предала“ суверенитета си. Всички държави – членки на ЕС, са се съгласили на тези условия, на компромиси и на така наречения „споделен суверенитет”.
Какви решения може да взима България като член на ЕС?
Като член на ЕС България споделя част от националните си правомощия в името на общи цели като икономически растеж, сигурност, достъп до европейския пазар, фондове за развитие и други. В същото време страната запазва правото си на решения в сфери като образование, здравеопазване, вътрешна политика и финансиране на болници и училища, които остават в компетенцията на местната власт.
ЕС не налага забрани, но има строги изисквания, с които се съобразяваме. Например ограниченията за околната среда се прилагат, защото природата на Европа е споделено богатство. Наша отговорност е да опазваме родните реки, планини и гори, за да не изгубим значителна част от природните си ресурси.
Това означава ли, че споделеният суверенитет е нещо лошо, или всъщност в този случай печелим от него? Друг пример – при пътуване в държави, където България няма свое посолство, но друга членка на ЕС има, нейното посолство е длъжно да ни окаже съдействие като на свой гражданин. Ако бяхме изцяло суверенни, какво бихме правили в такъв случай?
Пример за изцяло суверенна държава днес е Северна Корея – затворена, независима, несъобразяваща се дори със заплахи, стигаща дотам да взривява пътища към съседката ѝ Южна Корея. Друг пример е Русия, която обявява войни, репресира, налага повсеместна цензура и еднолични решения.
Целта на ЕС е именно да спомага за предотвратяването на различни конфликти и репресивни практики. Ограничаването на пълната автономия на държавите членки е механизъм за запазване на мира. Днес възприемаме този мир като даденост, но всъщност липсата на война в Европа е резултат от съвместните усилия и споделените правила в рамките на Съюза.
Имаме право на глас и влияние върху решенията в ЕС, въпреки споделения суверенитет. Европейската комисия прилага мониторинг в различни сфери, както към нас, така и към други държави, а някои вече са преминали този процес. Често в публичното пространство се твърди, че ЕС ни налага задължителни решения, но в действителност без наше съгласие нищо не може да бъде наложено против волята ни.
Пример за това е блокирането от наша страна на членството на Северна Македония в ЕС. България има механизми за влияние чрез Съвета на ЕС и Европейския парламент, където избраните от нас представители отстояват националните интереси. Разбира се, ЕС има своите недостатъци – тежка бюрокрация, бавен темп на развитие и ограничена гъвкавост. Но както споделя Светослав, ключът е в това представителите ни да могат да убеждават останалите страни в полза на нашите позиции. Такъв пример е 2023 г., когато българските евродепутати постигнаха премахването на лавандуловото и розовото масло от класификацията на химически продукти, потенциално опасни за здравето.
Въпреки това, че имаме споделен суверенитет, ние печелим от него в най-различни сфери като икономика, финансиране, общ пазар и опазване на нашата собствена природа. България има глас във взимането на всички решения в ЕС и е важна толкова, колкото и другите държави членки.
Важно е да се информираме, да търсим хора, които са по-вещи в дадена сфера, и да разнищваме неща, които не са ни напълно ясни. И последно – не трябва да забравяме, че е важно да гласуваме и да изпращаме правилните хора, които да отстояват нашите искания и интереси.
Не пропускайте да чуете целия епизод!
Екип:
– водещи – Георги Стайков и Александър Куманов;
– звук, камера и обработка – Никола Иванов;
– социални мрежи – Буба Атанасова.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
Чуйте ни тук: