Протестите в Сърбия ни карат да си припомним случилото се у нас през 2013 г.
Макар и в различни контексти, и двата случая показват борба срещу корупцията, като младите хора играят активна роля в организирането им. В Сърбия протестите се случват по естествен начин, продължават дълго и са масови, докато в България обществото е по-сдържано, както отбелязва Манол Глишев – журналист, историк, преводач, автор и участник в протестите и студентската окупация на Софийския университет през 2013 г.
Корупцията често се свързва с финансови злоупотреби, но тя далеч не се изчерпва с това – проявява се и в злоупотреба с власт, привилегии и показен лукс. В Сърбия ярък пример е трагедията в Нови Сад, където новопостроена козирка на гарата се срути, довеждайки до смъртни случаи. Събития като това разпалват общественото недоволство и доказват колко разрушителни могат да бъдат корупционните практики.
В България протестите през 2013 г. започват след рязкото повишаване на цените на тока, което довежда много хора до избор между плащането на сметките и насъщния. Това отчаяние прераства в масови протести извън столицата, а трагични случаи като самозапалването на мъж във Варна допълнително засилват напрежението. След оставката на правителството на Бойко Борисов и съставянето на нов кабинет, назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС предизвиква нова вълна от недоволство в София. Именно в този контекст студентите окупират Софийския университет, а протестите продължават месеци наред.
Днес много хора у нас изглеждат обезверени и не излизат на протести. Манол Глишев посочва няколко възможни причини – някои активисти вече не са сред нас, други са разочаровани от предишни неуспехи, а историческият ни опит ни кара да бъдем по-предпазливи. В обществото ни битува и погрешното схващане, че революциите никога не успяват, въпреки че примери като Американската, Холандската и Турската революция опровергават този мит.
Важно е да осъзнаем, че дори каузи, които не ни засягат пряко, имат дългосрочно въздействие върху цялото общество. Когато сме единни и активни, протестът може да бъде ефективен инструмент за промяна.
Европейските демократични ценности се изграждат върху активното гражданско участие и именно солидарността и общите усилия правят обществата по-справедливи и устойчиви.
Слушайте епизода и ни кажете какво мислите – заглъхна ли протестният дух, или просто изглежда различно днес?
Екип:
– водещ – Тина Тодорова;
– звук, камера и обработка – Никола Иванов.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
Чуйте ни тук:
