След отделянето си от СССР Естония залага развитието си върху едно основно правило – прозрачност в държавните дейности. И жителите, и управляващите имат ясни цели, които следват стъпка по стъпка. Един от най-ярките примери е така нареченият „Тигров скок“ от 1996 г., когато страната инвестира сериозно в компютърна и мрежова инфраструктура. Само година по-късно 97% от училищата имат интернет връзка – постижение, което и днес звучи впечатляващо.
В Естония институциите работят координирано. Благодарение на личната си карта и четци, които имат вкъщи, хората могат да подписват договори, да гласуват, да подават документи, без да стъпват в институция. За сравнение, в България подобни процеси често са бавни, объркани и изискват физическо присъствие.
Основната разлика е доверието в институциите. У нас недоверието е масово – хората не вярват на управляващите, а дигиталните канали за информация често са недостатъчно развити, неточни или объркващи. В Естония политиците изглеждат ангажирани с развитието на страната си, докато у нас лидерите често поставят личния си интерес над държавния.
Още един пример: реакцията на спешна помощ. В България при инцидент се губи ценно време в множество въпроси, докато в Естония лекарите само чрез личната карта на пациента имат достъп до пълното му електронно здравно досие и могат да реагират веднага.
Един от проблемите е в избора на управляващи – не изискваме достатъчно от тях. Липсва и ефективна комуникация между институциите и обществото – промени се случват, но често не се обясняват ясно или навреме.
Друг сериозен проблем е, че системите у нас са разделени, не работят заедно. Ако бъдат свързани, животът ни ще стане много по-лесен. Но най-важното нещо е прозрачността – нещо, от което не трябва да се страхуваме. Прозрачността спира кражбите и създава общество, в което решенията са разбираеми и справедливи.
Ако искаме да изградим подобно общество, трябва да започнем отрано – с образованието на младите. Те трябва да разбират защо дигитализацията и прозрачността са нужни.
Липсата на доверие, пропуските в образованието, страхът от новото и липсата на координация ни пречат да напредваме. Прозрачността не е заплаха – тя е шанс за по-добър живот за всички нас. Ако го осъзнаем и действаме съзнателно, един ден България също може да се доближи до примери като Естония.
Пътят към по-развито общество минава не само през технологии и прозрачност, но и през споделени ценности – като върховенство на закона, солидарност, уважение към личните права и свободи. Именно тези принципи са част от основата на Европейския съюз. Естония показва как те могат да бъдат превърнати в реални резултати за гражданите. Ако искаме България да се доближи до тази визия, трябва да търсим отговорност, изграждаме доверие и работим за бъдеще, в което всеки има място и шанс за развитие.
Промяната започва с разбиране, така че не пропускайте този епизод!
Екип:
– водещи – Георги Стайков и Александър Куманов;
– камера, звук и обработка – Никола Иванов.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
Чуйте ни тук:
