Домашното насилие в България нараства през последните години, а по данни от МВР само за 2024 г. има над 53 хил. подадени сигнала. Въпреки различни проучвания по темата точната картина е трудно установима, тъй като много от жертвите не признават, че са такива или че ги е страх да потърсят помощ.
Как да разпознаем домашното насилие? Най-често то се свързва с физическо посегателство, но психическото насилие като обиди или налагане на забрани също е много разпространено. Радостина Якимова, директор на фондация „Общество и сигурност“, разяснява, че домашното насилие е всякакъв вид действие или бездействие, свързано с нарушаване на права.
Първият признак е промяна в поведението – когато човек започне да внимава какво ще каже или направи пред партньора си, когато се поражда страх и несигурност. Често срещани реплики при психически тормоз са: „Как може да се обличаш по този начин?“, „Защо не си сготвила, защо не си изчистила?“, „Не може да излизаш навън!“, „Кой ти пише, кой ти звъни?“.
Защо масово се оправдават партньорите въпреки упражняваното насилие? Често нормализираме насилието, като си казваме, че партньорът ни обича, и търсим вината в себе си. „Ако трябва да съм много, много искрена, това наистина е част от народопсихологията ни – обяснява Радостина – и тя е свързана с това, че ние като общество не учим децата си на така нареченото асертивно поведение – поведението, в което човек заявява, че е личност, че има качества и достойнство и очаква те да бъдат уважавани.“ Заради липсата на такъв пример често вината се търси само в себе си, а не се вижда като отговорност на двете страни.
Правилно ли е да останем с партньора си заради децата въпреки прояви на насилие? Много често жени остават и търпят заради убеждението, че за детето е по-добре да расте с двама родители. Страхът от неизвестното, срамът и притесненията дали ще успеят сами също са фактори. Но в този случай раздялата е по-доброто решение, отколкото децата да бъдат жертви или свидетели на обиди, заплахи и насилие. Доказано е, че деца, израснали в такава среда, като възрастни често стават или жертви, или насилници.
Какво да правим, ако сме свидетел или жертва на домашно насилие? Психическият тормоз е трудно доказуем – необходими са свидетели, скрийншоти на заплахи и подкрепа от познати. При физическо насилие е важно да се извади медицинско свидетелство, да се подаде молба за незабавна защита в районния съд и жалба в районното управление. При подаване на молбата трябва да се опишат конкретни факти: дата, адрес, предмети, използвани при насилието, както и подробности за случилото се. При възможност трябва веднага да се напусне средата на насилие, особено ако има дете. При подготовка за напускане е важно да имаме приготвени дрехи, документи, пари и банкова сметка на собствено име.
Ако познаваме човек, който е жертва на насилие, можем да предложим подкрепа, да го придружим до институция и най-вече да му покажем, че не е сам – без натрапване, а с разбиране и съчувствие.
Кого да потърсим за помощ в ситуация на домашно насилие? Ако насилието е в ход и има достъп до телефон, трябва да се звънне на 112 с конкретни данни за мястото на инцидента и да се поиска екземпляр от предупредителния протокол. Ако ситуацията е отминала, може да се потърси помощ на националната денонощна линия за подкрепа на жертви на домашно насилие – 0800 18 676, или на детската линия – 116 111. И двете линии са консултативни и осигуряват съдействие с институции, подслон, финансова помощ и храна.
Не са малко случаите на домашно насилие – не само у нас, но и по света. Трябва да знаем, че не сме сами, че има институции и организации, които могат да ни помогнат, и че е важно да потърсим помощ. Не можем и не трябва да нормализираме насилието под каквато и да е форма. То е реалност, но можем и трябва да се борим заедно срещу него.
Борбата с домашното насилие е част от по-широката защита на човешките права и достойнството – основни европейски ценности. За да вървим напред като общество, трябва да осигурим равни права, безопасност и уважение към всеки човек. Само когато застанем зад тези принципи не само на думи, но и с конкретни действия, ще можем да изградим общество, в което животът, свободата и сигурността на всеки са истински защитени.
Екип:
– водещ – Тина Тодорова;
– звук, камера и обработка – Никола Иванов.
Подкаст „Канал 4“ се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС) и изпълнявана в рамките на проект „Права и ценности“ от фондация „Четиридесет и две“.
Чуйте ни тук:
